Тук идваха ученици и преподаватели,които искаха да попитат нещо директора

Гери се спря пред вратата на кабинета.Беше малко притеснена.Смяташе че това си е нормално,все пак отиваше при директора. Погледна към котето си.То и кимна.Тя хвана дръжката на вратата,натисна я,чу се щрак и тя се отвори.Гери надникна вътре.Озова се на прага на огромна добре осветена стая.В дъното на стаята имаше голямо писалище.Зад него на голям тапициран стол стоеше директорът.Гери се огледа.Имаше четири големи прозореца от който ясно се виждаше двора,лунното езеро и на прокълнатите.Имаше доста картини-на предишни директори,на важни сцени от историята на магията и някои битови сцени.Имаше полици с книги чак до тавана.Помещението беше общирно, с красиви растения.Гери хареса кабинета.Отново погледна към директора.Той и кимна се приближи.Тя тръгна с бавни крачки.Артур тръгна до нея като се опитваще(неуспешно) да изглежда незабележим.
-Здравейте-поздрави учтиво Гери.После дродължи малко по-смело,забелязвайки благото лице на директора.-Казаха ми,че не мога да водя котето си Артур(Арти излезе напред) в часовете.Ние с него сме много близки.Неразделни сме.Купиха ми го още когато бях на шест.Тогава започнах да откривам дарбата си.Дойдох да ви помоля да разрешите котето да идва с мен по време на часовете.Дори ако стой в края на стаята, ми е по-леко когато знам, че е тук.Само присъствието му ме кара да съм спокойна.Той е послушно коте,никога не е пречил.Моля ви, позволете да идва с мен.Това наистина означава много за мен.
Гери спря за малко.Беше напрегната.Когато се поуспокои се сети за молбата на Ема.
-Моята приятелка Ема Потър ме помоли да ви предупредя, че ще отсъства известно време от училището.Аз също няма да мога да участвам в часовете във вторник.-Гери го каза доста бързо.Спря да си поеме въздух и добави.-Извинете ме, че ви безпокоя. Просто беше важно за мен да попитам.Благодаря ви за отделеното време.
Гери спря да говори,направи крачка назад и застана мирно.Тя очакваше отговора на директора.С Арти се спогледаха.Не смееха да кажат нищо повече.Просто стояха там,изтръпнали от притеснение и очакване.Надяваха се, но може би напразно.